Когато си помислил преди и си си оставил следа, която да ти помогне в бъдеще - като спасителна сламка, - ти все едно се телепортираш назад във времето и си помагаш сам. Искам да кажа, че предвиждането сега, какво ще се случи в бъдеще е като машина на времето. А самото предвиждане не е толкова трудно - просто знайш какво обикновено забравяш и си го написваш за да ти послужи един ден, когато със сигурност ще го забравиш. По-трудно е обаче с пророкуването на хорските нужди, защото не ги знаем те какво забравят, за да им кажем да си го напишат. И затова лозунгът ми за следващата петилетка е: "Всеки човек-машина на времето". Именно заради това сме виждали много пъти в хоремага чичкото със синята престилка с молива зад ухото как си записва на мазна хартия от калник на балканче за да поръча още. Това е класика.