Всички имаме такива стаи, които ни е яд да виждаме. Искаме да ги поправим напълно - от игла до конец, - но само ги кърпим всеки ден, за да продължаваме да ги ползваме. Малко замаска, парцалче да не тече, стиропор да подпрем страниците на някой шкаф, вестник на прозореца. Тази стая цял живот чака основния ремонт, но продължава да ни служи - мрачна, влажна и студена. Но не можем без нея. А не е ли същото със здравето. Цял живот го кърпим, поотупаме го оттук - оттам и отново на пълни обороти. Имам съседи с такива коли. Очукани, облъскани, с лека замасчица, леко пръснато с боица, калникът с тел,... но продължава да върви и да служи. Харесвам белезите на живота, кърпените неща. Включително закърпените, очукани оттук-оттам и пръснати с боица взаимоотношения. Да, стара година са, ама вървят... и служат. Трябва да се научим да кърпим, а не да сменяме с ново.