Постинг
10.09.2022 09:35 -
Не искам да ми поправяш старото - купи ново, иначе не си мъж
Автор: nomadfamily
Категория: Хоби
Прочетен: 363 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 10.09.2022 09:38
Прочетен: 363 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 10.09.2022 09:38
Това, което ми харесва (не причината, която е войната, а следствието)е че в момента старите автомобили получиха своята "справедлива стойност". Доскоро западният свят, си сменяше колите като "носни кърпи". Днес, в тази криза за стомана, - старите автомобили са на привършване - без значение от цвят, модел, километри или разход. За нов автомобил пък вече се чака между 6 мес. и 1г. Сега, някак си нещата изглеждат по наситени, с по-голяма плътност. Между другото, синът ми ми беше пратил клип с едно Рено, в Алжир май беше - на 2 млн. километра пробег. Но аз за друго подхванах темата: днес мъжете, които ремонтират, като че ли не се ценят от много жени. Ценят се тези, които могат да ти купят ново. Тези, които по цял ден лежаха под колата да я кърпят днес са отживелица. Помислете само - цял живот се учиш от баща си - да поправяш това - онова из къщи, после се учиш от колегите и изведнъж твоите умения не струват пукната пара, защото днес се ценят тези дето ще извадят 30 000 евро "да и купят нова кола". Съвсем не казвам, че всички жени са такива, нито твърдя, че са много, но времената са грозни. И ето, става войната, получава се недостиг на ресурси и истинското лице на света светва под прожекторите - гадния, потребителски свят, в който няма значение дали си човек или стока.....Днес просто няма нови коли. Колкото и пари да изкараш в брой. И тепърва нещата ще се насищат с този оттенък, който вече няма да е оттенък а основен цвят, защото ставаме все повече, а ресурсите ни с всеки изминал ден ще бъдат все по-ограничени. Лесният достъп до "нови неща" намали рязко ролята на мъжа в семейството. Ако той не изкарваше достатъчно пари да купи нова миялна машина, когато старата се счупи - получаваше една черна точка. След това, когато в бойлера се натрупаше котлен камък и не загрява - още една черна точка - и така точките се трупат, докато на сцената не се появеше някой играч с пари (с кунки у газунки - както казва моята комшийка) и и накупи всички онези неща, които ти си искал да поправиш, но перспективата да бъдат нови е била по-примамлива. Това някак си обезсърчаваше българския мъж, обикновения бачкер, който се връща с изподрани ръце от работа, изкарал само за памперси и хумана на бебето и някой друг къшей хляб. Да, новичкото е хубавичко, лъскаво..примамва. Но не винаги новото е по-хубаво. Мога да ви кажа, знам от няколко източника че колите, произвеждани през 90-те години са много по-здрави от днешните - нови автомобили. Не съм против закупуването на нови атомобили, не ме разбирайте погрешно. Против съм закупуването на ново (и неремонтирането на старо) да бъде използвано като инструмент за изнудване - "ти не ми купи нов хладилник, значи не си мъж". Надявам се да бях правилно разбран. Мъжът още от дете го учи баща му, дядо му на "мъжки работи", както жената я учи майка и да прави зимнина, да плете, да готви. Но никой мъж не казва "ти не ми купи нови терлици, а искаш да ми изплетеш, затова те оставям"! Трябва да има толерантност и от двете страни, за да съществуват хармонични взаимоотношения. Зная че има много свестни цжени, които търпеливо ще си ползват старата печка десетилетия - преди ползвахме толкова дълго време, защото имахме пари но нямаше в магазина. И понеже този въпрос касае всеки един от нас, затова си позволих да поразсъждавам по своя си начин. Днес се смята, че който има пари, има умения. Не е така винаги. Може да имаш пари и чрез измама, но за уменията се изсикват години усилия. Доскоро живеехме в свят на обезценени умения. До днес.
Няма коментари
