Не трябва да се сърдим на норвежците, че са успели да създадат световен култ към Едвард Мунк и прочутата му картина "Вик". По същия начин французите създават изкуствена еуфория по трюфелите (5000 евро/кг. ) и японците към един определен вид зеленчук, който го гледат бабите в задните си дворове и пеисъства неизменно на японската трапеза. Ами нека създадем и ние, защо не създаваме. Емоцията продава. Например, гледах веднъж за един български  художник, който си намерил една германка (или тя го е намерила) и го чака само да нарисува нещо, за да му го купи. Човекът казва че една изложба не може да направи като хората. Не зная това като оплакване ли да го разбирам или похвала. Но ето как действа маркетингът. Но не е само маркетинг. Трябват и меценати. Сега, кажете ми как да се пристрастя към намалени маратонки  "Adibbas" от черния петък?! Очевидно не мога. Трябва да измислят нещо по оригинално, за да ми вземат парите. Неслучайно във психолофията на продажбите има една такава игра: "Накарай ме по 10 различни начина да купя от тебе тази писалка".

норвежките педераси искат да ни взимат децата?