2019 Липсват ми безмълвните детски колички, тези които нямат очи и уста и не могат да говорят, липсват ми бледите цветове и очуканите от игра колички, с които си играех. Просто си ги караш и не трябва да говориш с тях, не се налага да измисляш сложни истории и сценарии, с които да се харесаш на публиката. Липсват ми детските филмчета със смисъл и послание, тези в които лесно разбирах кое е животното и се опитвах да го нарисувам. Но не докато гърмят 3 телевизора и всички говорят един през друг, в почивката от компютъра и таблета, а тихата ми стая, с една проста лампа. Какво ли съм си мислел тогава. Надали- колко просто съм устроен. Радвал съм се на обикновените неща. А сега, твърде много орнаментика, светлини и блясък, а зад тях в тъмния ъгъл се е скрила мизерията. Днес тиха е само бедността.