Един приятел от социалните мрежи ме накара да осъзная неща за виртуалната реалност, която можем да сметнем и като част от теорията за мултиизмерната вселена. Слагайки очилата ние се потапяме в друг свят и съзнанието ни е изцяло заето с него. Та, аз му отговорих, че предпочитам тази реалност, защото другата предполага липсата на тяло, а аз държа на изразните средства, които предоставя наличието на тяло. Именно затова ме е яд за ограниченията, които имаме от социалните мрежи в това отношение - глас, тембър, поглед, изражение, цупене, нюанси. Соц. мрежи са нещо малко по-добро от морзовата азбука като изразни средства. Може ли един емотикон - драсканица да покаже какво представляваме? Настроението - да. Но това кои сме? Затова в германската армия те карат поне вечер да преспиш с новината, довела те до гняв, а аз ще кажа - поне веднъж да се видим на живо с тоя който харесваме или искаме да махнем. Защото може просто да не са му достигнали изразните средства да ти покаже кой е.