nomad family :: Оставете ни да си живеем като бедни а не да робуваме на обществните стереотипи

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

11.02.2023 21:34 - Оставете ни да си живеем като бедни а не да робуваме на обществните стереотипи

Прочетен: 1062 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 11.02.2023 21:34

Едно е да сме бедни, но друго е да сме бедни и да се правим на богати, защото "какво ще кажат хората". Знаете ли, че в Индия, никой не се подиграва на бедността. Казват "ами такава му е кармата на тоя човек", не го гледат с тайна насмешка. Виждам в магазина как те гледат продавачките, когато си броиш стотинките, сякаш трябва да се срамуваш, че не можеш да пазариш със 100-левки. Даваме хиляди левове, които не са наши за да поддържаме един имидж, стъпил на порцеланови крака. Защо? Добре, ако правим сватба, нека изкараме всички което имаме като ценности - златни пендари от баби и дядовци и т.н. , ценности кътани с поколенията. Но всеки ден да се опитваме да налагаме един изкуствен имидж, да се носим с луксозни анцузи а да не можем да си плащаме вноските по кредитите или да ни спират телефона, но да сме в луксозен бар с някоя наточена мадама - само за да покажем на света - ама какво да покажем? Не искаме да ни съжаляват. Знаете ли, че 80% от българите не могат да си позволят да отидат на зимна почивка? Ами дайте да и се подиграваме хахахаха, бедняци, не ве ли е срам бе? Ами да, възмутително е да се подиграваме по такъв начин. Но ние всеки ден се подиграваме тайно, подхилквайки се на тези, които си броят стотинките да си купят два картофа и половин хляб в магазина. Ей това е възмутително. Дайте да дадем на хората да си бъдат бедни - щото и без той са си, но да не ги караме да се чувстват отвратително, заради това. И да не трябва заради нашия присмех да трябва да си купуват луксозна кола на изплащене и да задълбочаваме тяхната бедност, за да ги възпиемем като общество. Колко мъже го правят, за да се харесат днес на някое момиче? Ние живеем над възмобжностите си, но не като американците, защото нямаме такъв стандарт. Банката ще ни прости че сме бедни, енергото ще ни направи отстъпка, но укорителния поглед на обществото няма да ни прости! Защо сме такива? Защо го правим? Не е срамно човек да падне, срамно е ако не иска да стане, срамно е ако дава парите за памперси и хумана на детето си за фарове за мерцедеса, който не може да си позволи. Ако ще сме бедни, нека да сме бедни и да се държим като такива и да не претендираме да сме богати и да работим с "каквото имаме". Тези стереотипи, които се налагат - да караш луксозна кола на кредит, да си премазан под тежестта на кредити само и само, за да подлъжеш някоя жена......, че си нещо. Уважаемо общество, хората не могат да си плащат - не защото не искат да си плащат сметката, а защото са паднали - съкратени, в развод, с болен родител. Но, уважаемо общество, хората ще се изправят рано или късно. И не искай от тях да си купуват луксозни коли, за да те впечатлят. Остави ги да си подредят другите, по-важни приоритети. И, уважаемо общество не се подхилквай на бедните, а им дай шанс, седни изпий едно кафе с тях, не ги гледай като прокажени. Ще се радвам, ако някой подхване това мое вярване или схващане и го разпространи. За да се успокоим всички като нация, за да не робуваме повече на "какво ще кажат хората" ами дадем парите си за ремонт на банята, която тече отвсякъде, а не за нови ляти джанти, за да впечатлим обществото, защото иначе то ще ни гледа с укор. Не зная защо, но желая тип бедност различен от албанския, а по-скоро да прилича на индийския. Не всеки вярва че богът в живота му са парите. Някой ще каже: - Чакай бе, аз не съм беден. Да бе - колко пъти ходи на ски в последните 10 години? Кажи? - Ама не ми се ходи - ще отговори той. Да, сигурно не искаш децата ти да дишат чист въздух, нали?! Обществото, порядките му, ни принуждава под присмехулния си поглед (ние сме обществото и потърпевшите едновременно), - принуждава ни да изсипваме един куп пари - които нямаме, - за сбъркани приоритети, за да му задоволим глада, жаждата за сензация - society friendly, обществено удобни. Аз казвам - ако съжаляваме бедните - да не им се подиграваме. А да търсим начин как да им дадем възможност и те да ползват тази услуга. Ако не могат да си купят цял шоколад, да им дадем възможност да си купят блокче шоколад. Защото и те искат да си вкусят. Не да се натъпчат, само да си вкусят. Всеки е ходил в Гърция. Кое ми направи на мен впечатление? Не виждах едно SUV висок клас, никъде. Обикалях, гледах. И защо. Ами ние ги даваме все за пример и ходим да им работим. Но работим за някой който има бизнес, е практичен и си кара жена си с ръждясалата баничарка, с която разнася скариди. И никой не му се подиграва. Обществото не му казва: айде бе, коскуджамити биснесмен, купи си една намазана кола, какво се "излагаш" с тая счупена кола.

Нагоре