Може да не станах голям гимнастик навремето, но този спорт ме научи на нещо много важно: решаваш да правиш задно салто, ментално си подготвен и нямаш колебания.... и го правиш. Не можеш да размислиш във въздуха и да кажеш "а, отказвам се". Това би коствало - в  най-добрия случай контузия. И в живота е така, кажеш ли хоп - скачай. Харесва ми да съм представител на "Школата на стоицизма". Допадат ми постулатите им: "Прави каквото трябва, пък да става каквото ще". Или ако изгубиш нещо, казваш: "Аз го връщам. Взех го за малко, ползвах го..... и сега го връщам".