"Какво виждаш тук, приятелю? Само една обикновена стара тенджера, почерняла от сажди, с вдлъбнатини от удари. Поставена е на огъня върху старата печка за дърва, водата клокочи, надига капака и бялата пара се вдига до тавана. Във врящата вода има късове месо и тлъстина и много картофи.   Тази стара тенджера едва ли носи някакво послание и ти едва ли ще се замислиш за нея, освен това, че гозбата ухае приятно и ти напомня, че си гладен. Може би се тревожиш, че тази гозба е от кучешко? Не се тревожи! Това е телешко, най-обикновена, всекидневна храна.   Но аз съм индианец. И се замислям за такива обикновени, всекидневни предмети. Врящата вода е дошла от дъждовния облак. Тя представлява небето. Огънят е дошъл от слънцето, което стопля всичко живо – хора, животни, дървета. Месото представлява четироногите създания, нашите братя-животни, които се жертвуват, за да живеем ние. Парата е духътна живота. Тя е била вода, а сега се намира на небето, ще се превърне отново в облак. Това са святи неща. Ние от племето Сиу непрекъснато разсъждаваме за всекидневните неща, които в мисълта ни се съчетават с духовното. В света около нас ние виждаме много символи, които ни разкриват смисъла на живота. Една наша поговорка гласи, че белият човек навярно гледа само с едното си око, затова вижда толкова малко. Виждаме неща, които ти няма и да забележиш. Ние, индианците, живеем в един свят от символи и образи, в който духовното и всекидневното са едно цяло. За теб символите са обикновени думи, изречени или написани в книга. За нас те са част от природата, част от нас самите – земята, слънцето, ветровете и дъждът, камъни, дървета и животни, дори дребните насекоми като мравките и щурците. И ние се стараем, да ги проумеем не с главата, а със сърцето, достатъчен е само един намек, за да разберем смисъла…   Погледни този колан. Правила го е баба ми. Казваш, че е хубав и аз ще ти го дам. Но той е нещо повече от хубав, той разказва цяла една история. Виждаш само черти, триъгълници и ромбове, но това е разказ. Ромбът ♦ представлява перото, дадено на воина да го носи след като е извършил героично дело. Тези отворени четириъгълници   са следи от конски копита и показват колко коне са били взети от неприятеля. А тази форма   означава убит в битка кон, чийто ездач е бил спасен от дядо ми. Това пък   е красивата пеперуда, кацнала върху рамото на една хубава жена. Тези стъпала нагоре и надолу   са далечната планина.   Символизмът ни помага да пишем без азбука. С помощта на символите ние може да изкажем дори абстрактни неща и то така точно, че всеки да ги разбере. Две такива разтворени ръце са нашият знак за мир.   За нашия индиански начин на мислене основен символ е кръгът. Природата е пожелала всичко да бъде закръглено. Телата на човешките същества и животните нямат ъгли и ръбове. За нас кръгът означава общуването на хора, които са насядали около огъня в кръг – роднини и приятели, обединени в мир от лулата, която обикаля в кръг от ръка на ръка. Селата ни също са били построявани в кръг. Шатрите ни са кръгли и в тях хората са сядали в кръг. Така кръг във кръг и пак в кръг са били наредени и седемте лагерни огъня на Сиу, нашата нация. А тя е само част от вселената, също кръгла – земята е кръгла, слънцето е кръгло, звездите са кръгли. Луната, хоризонтът, дъгата – кръгове в кръгове в кръгове, без начала и без край".   —–