Едно време хората са срещали само хора от своето село, а някои - само от своята улица. Основният мотив при мигрирация е била храната или безопасността, а не  това да срещнат по- подходяща половинка. В най-общия случай -  задоволяваш се с това, което ти предлага средата и не изпитваш нужда от друго. Така, чак до времето на Алеко Константинов, който е измислил туризма. Не зная, никога не съм живял в малко градче, да виждам всеки ден едни и същи физиономии и да разбирам как това действа на психиката, но бабите и дядовците ни са живяли по този начин. Дали е имало изобщо копнеж да срещаме някакви други хора и да попадаме в космополирни градове и срещата ни с други хора е резултат от хранителната или друга миграция? Мисля, че средата на свободната воля е мястото, където най-малко можеш да контактуваш. Точно обратното - точно в средата, където си принуден да живееш, съжителстваш, учиш, работиш - там получаваш най-много възможности за контактуване. Виртуалната ни свобода ни дава невероятни възможности но е измамна, защото е лабораторна, пластмасова, псевдо свобода. Живият контакт, който ни принуждава  да се съобразяваме, но ни предоставя огромни лостове за комуникация - колкото и иронично да звучи е по-добрият. Ние сме превърнали писмото като мотив да срещнеш някого. Не, то не е мотив, то е инструмент - както телефонния разговор, телеграмата, факса, телекса....

Здравей, nomadfamily. Сега хората имат повече контакти. Много от тях са виртуални. Във Facebook, и другите социални мрежи и групи има обмен на информация, но хората не винаги се виждат. Полза има, що се отнася до информираносста.
Поздрави!