СТРАСТИ ПО ВЕЛИКДЕН – 1
„Феноменът” Светослав Трифонов - това е темата на голяма част от писанията по социалните мрежи. Слави така мислел, така обещал, това щял да направи. За него вече не знаем само колко килограма тежи. А он все мълчи и се крие. Но пък усещам/е/ нещо задкулисно - той по същество е раздут до спукване балон, ползван като инструмент за наманипулирване на чалгаелектората. Аз не съм чул никакви негови мисли или намерения за действия от него може би защото не гледам телевизията му, 7/8 ТV. Изтъквам и мотиви защо не я гледам – защото уважавам себе си.
Уважаеми изявники в социалните мрежи!
Вие сте в грешка, наричана „Основно заблужденние”! Слави нищо не може да каже, от него нищо не зависи, разберете това. Чрез него говорят сценаристите му, шеф на които в момента е ГРУшника радеВ. В сценария на ГРУшника за всяване на хаос и дестаблилизация в страната Слави е гамбитна пешка. Не Слави е изявникът сега, чрез него се изязява ГРУшника, който се представи преди 4 години за обединител на нацията и натовски офицер. Това не е истина, но съмнението е, че случващото се в България е по поръчка от Кремъл и че към радеВ има и побочный заказ - да стане той президент на страната ни по подобие на Путин или Лукашенко. Зад паравана на Слави, на Христо Иванов и на Мая Манолова радеВ прокарва необходимите му промени в тази посока в законодателството. В тази игра Слави е гамбитната пешка. В шахмата се жертва слаба фигура, за да бъде отклонена средна или тежка фигура от стратегическо място на дъската. Не фигура е Слави, както се гледа на него, той не е дори пешка, а раздут много над възможносите му балон, който сценаристите му заподмятват като фалос или като ракета с ядрена бойна глава, за да сплашват с тях тоя и оная. Балонът Слави ще гръмне съвсем скоро както балонът със земното кълбо във филма Диктатора на гения Чаплин. Не е нов президентовият сценарий. Не твърдя, че президентът ни не е тъп. Тъпа е обаче публиката му, уточнявам - опростаченото от Слави чалгапоколение.
Какво представлява Слави и каква е неговата жизнена среда ще представя чрез възможностите на изкуството:
Запознатите с най-малките и изостанали като бит села по Северна България знаят, че хората там имат външни клозети, събиращи доста голям обем суровина /б. м. екскременнти/, не по-малко от 10 куб. м. За целта под клозета се прави нещо като резервоар, иззидан със суха зидария. Върху този квадрат е монтирана конструкцията на клозета, наподобяваща на кабинка, защото там хората и се къпят през лятото, а подът й може да се вдига. Ще поясня кога и защо.
В зависимост от броя на хората, които зареждат този обем със суровина, изгребването й може да става веднаж на 2-3 или на доста повече години, напр. 10 и повече. Сезирам се в сравнението си към един такъв клозет, в който суровината е отлежавала дълго време, ферментирала е, завъдили са се в нея животники, които са я променили и са я превърнали в тяхна жизнена среда.
Природата не търпи празно място, това важи и за клозетната яма. В нея също се завъждат животинки, стават все повече и повече. Това са клозетните червеи, които се хранят със суровината, но тя е и техният енергиен източник, защото ферментацията /на село казват угниването/ е екзотермичен химичен процес. През зимата ги топли. И какво става със суровината, останала дълго време в резервоара на клозета:
Червеите я изяждат, смилат я в тракта си и така я превръщат в хомогенна маса, която явно им е по-удобна да живеят в нея - да се придвижват, сношават и размножават, може би да осъществяват нещо много първично - чалгаконтакти, най-нисшите възможни контакти при безмозъчите живи същества. Колкото повече години клозетът не е почистван, толкова повече червеи има в единица обем от него. Тогава те не само се виждат по повърхността на превърнатата от тях в каймак суровина, но и причиняват леки вълни по нея, защото са много. Виждат се гръбчета на тези червеи, които са доста едри, като свински тении, а придвижването им е като това на змията. Вижда се и събирането им на повече от тях на определено място. И още нещо – някакъв, може би най-доволният от жизнената си среда червей изважда над суровината главата си за кратко време, като избраното от него място е винаги там където видно концентрацията на червеите е най-голяма в момента, нещо като изява на чалгапевец на стадион. Вероятно това е изява, показваща удовлетворението на най-първото животинче в суровината в стремеж да достигне нови нива. Над суровината? А дали извън суровината този червей ще може да съществува, питам се аз.
Като постъпката на това рядко животно, издигнало главата си над суровивата, аз възприемам изявата на Слави в този момент. И той като животинчето от суровината, където му е мястото, си показва главата над останалите немуподобни, може би сценаристи или чалгапублика в опит да им покаже, че е над тях по чалгакултура или не знам какво. Жизнената му среда е създадена от хора, от които той се възползва, в случая от естествените им нужди. Творци на тази негова жизнена среда могат да бъдат всички, не е нужно да цитирам напр. Радев, Иванов, Атанасов, Манолова, Дончева - активниките, натворили доста такива среди, в суровината на които днес се развиват и изявяват славитрифоновци, добритерпешевци, маяманоловци, руменрадевци. И аз съм между творците, щом мога да опиша този процес, непознат за по-младите от мен, които ползват друга технология, измислена от една императрица във Виена. На тоалетната й в двореца има указателна табела, че тя е първата висша дам с ВеЦеклозет. Днес това понятие се ползва и в преносен смисъл, напр. вЕцЕпрезидентка.
Възползвах се от възможноситите на изкуството за да опиша как възпиемам Слави, но също така и от богатия ми жизнен опит и наблюдателността ми, където и да съм.
С този богат опит ще се опитам да пророкувам какво ще стане със Слави. Вместо да го конкретизирам, ще опиша съдбата на клозетните червеи в неочакван за тях момент.
Като се напълни клозетът, стопанинът му връзва един здрав неголям съд, напр. менче, към върха на прът. Вдига пода на клозета и в продължение на дни – това е технология, която хората спазват до днес! – той изгребва суровината. Това става в определен период на годината, в края на есента, като за депониране на суровината са издъбани улеи в градината на човека. Преди да пристъпи към изгребването й, човекът пуска от кокошкарника кокошките. Те знаят защо и чакат. След първото менче те се нахвърлят върху суровината и изяждат червеите в нея. Кокошките са определящи колко суровина за деня да се изгребе - докато се наядат, защото животинчетата от нея те ще превърнат в яйца, месо. Не бива да се зяносва суровината с червеите в нея. След като запълни със суровина улеите, човекът ги зарива с пръст. Това е част от къговрата на живота. Растенията, засяти през пролетта над депонираната суровина пощурЕват, както в Северна България казват. Аз съм виждал домати, които се берат със стълба, а плодовете им са по над килограм. Аз обаче знам защо, но не казвам на тези с мен, оти ще окжат да ги ясат. ПощурЕват и овошките, пощуреват и лозниците, защото във всеки двор на село има и лозница. Лозницата така е навлязла в живота на хората, че за нея има песен:
„Обгръщам те нежно, като стара лоза, но ще ти скъсам гъза!”,
в която композитор и поет е един чалгаджия от Учиндол, и то село в Северна България, където със сигурност още се прилага тази прастара технология.
Такава, като тези на изгребаните от жизнената им среда животинчета, за да ги изядат кокошките, ще бъде и съдбата на Слави. Нещастникът е набеден в действия или намерения за действия, за които той вероятно и не знае, защото сцеарият му се пише от задкулисието, бащица на което в момента е радеВ. Той е просто въздух под налягане. Затова и така усърдно се укрива в жизнената си среда, /б. м.спецсуровината, приготвена от стопанина му/, но стопанинът му в един момент ще го изгребе с менчето и това ще бъде единственият случай, когато от него ще има полза - ще послужи на някоя кокошка да се нахрани.
Велико нещо е изкуството. Чрез него аз представих жизнената среда, в която според ме живеят и се изявават такива като Слави, посочих и творците на тази среда и какво ще стане с нея заедно с фауната й.
Чалгата обаче ще свърши. Скоро. Че и чалгаджията покрай нея. Ще се избият хайванчетата /б. м. кокошките/, коя да клъвне такова тлъсто животинче, га стопанинът му го извади от жизената му среда и им го подхвърли да го клъвнат..
Тъй малко дни животът трай, изкуството пък няма край!
Ако някой отвори постинга ми – поздрав към него с песента, наградена за най-смислен текст:
