Едно време най-добрия психолог беше улицата. Радвам се, че израстнах там - във Варна и в Провадия. Човек свиква да е между хора, обръгва на емоции, не е толкова обидчив, когато някой му подхвърли нещо. Може да се каже, че улицата е школа. Тоя въпрос, има директна препратка към днешните асоциални деца, които не могат да осъзнаят - какво не им е наред. Всеки родител знае, че това е резултат от компютрите и телефоните. Днес сме свидетели на следните сцени: две деца, които седят едно до друго и си говорят в контекста на компютърната игра, в която са влезли и двамата онлайн. По мое време лежахме с Гошко на един насип пясък, и си играехме с камиончетата, правехме си пътища, естакади от клечки и тунели, гледахме пушека който излиза зад гумите, мечтаехме...Не ми трябваше някой който да се занимава с мен - майки, бащи и т.н. На днешните деца, просто им трябва опит с хора, по-точно с други деца. Някъде четох, че няма по-добро лечение за едно дете от друго дете. Оставете тези коне и делфини. Другите деца, трябва да присъстват във всяка една минута от живота на нашите. Знаете ли, че днес има хора, които отричат "непринудения разговор". Ей така, срещаш Бай Иван на улицата и си приказвате глупости. Това днес все повече се отрича. На село това е един нормален делник. Но в града хората все по рядко го могат. Днес, по западен образец - разговорът трябва да донесе някакъв резултат на една от страните. Да, там разговор = сделка. У нас разговорът не е задължително да доведе до нищо. Дори разговор между мъж и жена. Аз съм стоял на прага на едно учреждение и съм приказвал с часове, с който мине. И всеки ден минаваха едни и същи народни хора и всеки ден си говорехме едно и също и никога не ни омръзваше. Едно време е било така. С оглед на това, всеки от нас е носител на времето, в което иска да живее. Аз искам да живея в Провадия, когато е бил занаятчийски център, била е 10 пъти по-голяма от Варна и хората са си говорели непринудено, без да очакват келепир. Не желая да живея днешното време на отчуждение. Не искам да виждам милиони самотни вселени. Да се чувстваш самотен сред хора е най-големия бич на обществото. Не ми говорете за пандемии и разни такива. Да, пандемията донесе нещастие и смърт, но самотата сред хора е вид бавно гниене. Много самотни старци са принудени да живеят сред нас, които не им обръщаме внимание, да го искат, но да не го получават. А дори вече и от децата си, пък камо ли от чуждите. Да внимаваме кого и какво копираме. Ако копираме нещо да бъде жизнен стандарт, не асоциално поведение. Онези общества са сбор от самотници, затворени в клетката на своя егоизъм.  

Нама да забравя разговорите .
Бях при баба за ваканцията. Среща ме каруца с хора и титат:
- Ти чиьо си?
- На Райновците !
- Аз ги познавам . На къде си тръгнало ?
- Към кошарите .
- Яла , там отвадаме !
Разговорите бяха приветливи и непринудени !
Хората бяха добри !