Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.05 07:32 - Навремето улицата беше най-добрия психолог
Автор: nomadfamily Категория: Забавление   
Прочетен: 487 Коментари: 1 Гласове:
4

Последна промяна: 20.05 07:44

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Едно време най-добрия психолог беше улицата. Радвам се, че израстнах там - във Варна и в Провадия. Човек свиква да е между хора, обръгва на емоции, не е толкова обидчив, когато някой му подхвърли нещо. Може да се каже, че улицата е школа. Това въпрос има директна препратка към днешните асоциални деца, които не могат да осъзнаят какво не им е наред. Всеки родител знае, че това е резултат от компютрите и телефоните. Днес сме свидете ли две деца, които седят едно до друго и си говорят в контекста на играта в която са влезли и двамата. Едн време лежахме с Гошко на един насип пясък, и си играехме с камиончетата, правехме си пътища, естакади от клечки и тунели, гледахме пушека който излиза зад гумите, мечтаехме...Не ми трябваше някой който да се занимава с мен - майки, бащи и т.н. На днешните деца просто им трябва опит с хора, по-точно с други деца. Някъде четох, че няма по-добро лечение за едно дете от друго дете. Оставете тези коне и делфини. Другите деца, трябва да присъства във всяка една минута от живота на нашиет деца. Знаете ли че днес има хора, които отричат "непринудения разговор". Ей така, срещаш Бай Иван на улицата и си приказвате глупости. Това днес все повече се отрича. На село това е един нормален делник. Но в града хората все по рядко го могат. Днес, по западен образец - разговорът трябва да донесе някакъв резултат на една от страните. Да, там разговор = сделка. У нас разговорът не е задължително да доведе до нищо. Дори разговор между мъж и жена. Аз съм стоял на прага на едно учреждение и съм приказвал с часове, с който мине. И всеки ден минаваха едни и същи народни хора и всеки ден си говорехме едно и също и никога не ни омръзваше. Едно време е било така. С оглед на това, всеки от нас е носител на времето, в което иска да живее. Аз искам да живея в Провадия, когато е бил занаятчийски център, била е 10 пъти по-голяма от Варна и хората са си говорели непринудено, без да очакват келепир. Не желая да живея днешното време на отчуждение. Не искам да виждам милиони самотни вселени. Да се чувстваш самотен сред хора е най-големия бич на обществото. Не ми говорете за пандемии и разни такива. Да, пандемията донесе нещастие и смърт, но самотата сред хора е вид бавно гниене. Много самотни старци са принудени да живеят сред нас, които не им обръщаме внимание, да го искат, но да не го получават. А дори вече и от децата си, пък камо ли от чуждите. Да внимаваме кого и какво копираме. Ако копираме нещо да бъде жизнен стандарт, не асоциално поведение. Онези общества са сбор от самотници, затворени в клетката на своя егоизъм.  



Гласувай:
4



1. panazea - Някога непознатите хора ни се радваха , когато ни видеха и ни поздравляваха.
20.05 12:34
Нама да забравя разговорите .
Бях при баба за ваканцията. Среща ме каруца с хора и титат:
- Ти чиьо си?
- На Райновците !
- Аз ги познавам . На къде си тръгнало ?
- Към кошарите .
- Яла , там отвадаме !
Разговорите бяха приветливи и непринудени !
Хората бяха добри !
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nomadfamily
Категория: Туризъм
Прочетен: 49959
Постинги: 71
Коментари: 25
Гласове: 167
Архив
Календар
«  Юли, 2022  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031