Никога не съм харесвал тези емотикони. НЕ показват нищо. Продукт са на едно изкуствено държание, една народопсихология, която не умее да изразява емоциите си. Ако видите лицето ми, ще различите стотици гримаси (а при артистите са хиляди) По-добре да ги няма тези емотикони при кореспонденция. Иначе идеята на социалните мрежи е готина. Не че е уникална, просто преди я имаше в хартиен вариант. Но все си мисля, че е някак...недовършена. Не можеш да се изразиш, както искаш. Много хора заживяват в електронни отношения и смятат, че това е достатъчно, за да са хармонични. Не, не си видял и 1/100 от моите емоции, не си ги доловил/ла, не си реагирал/ла. Винаги нюансите са важни, те са плавният преход между различните душевни състояния, те изглаждат ръбовете. Има, например: "ядосан", има "хилещ се ядосан", има "само на теб ядосан". Друго си е писмото. Прочиташ писмото от фронта, но не се осланяш на него, само ти се приисква повече да си там, да видиш, да чуеш и да пипнеш. Писмото е раЗДРазващо да опиташ. А социалните мрежи са само едно фалшиво чувство за "достатъчност". Ами добре, но на мен това не ми харесва. Какъв извод си направихме: недостигът поражда копнеж. А пресищането зомбира! Недостатъчния емотикон е като пластмасов домат - розов е, измит, но не е вкусен!