nomad family :: дума - дума отваря

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

22.10.2023 12:55 - дума - дума отваря

Автор: nomadfamily Категория: История

Прочетен: 512 Коментари: 1 Гласове:

Последна промяна: 22.10.2023 12:56

Какво значи да си инфлуенсър или лайфкоуч? Обетованите, много обичат да слагат етикети, имена на предмети и явления и веднъж получил такъв етикет, край! Дали е така обаче. Нека се замислим. Ето сега, аз например инфлуенсър ли съм? Създал съм си страничка, споделям нещата, които ме забавляват и ако има още 50 човека, на които им е забавно това - смешно им е, кара ги да мечтаят, разтоварва ги, - тогава какво излиза? Аз ли съм инфлуенсър, че съм се докопал до информацията или вие, които се забавлявате заедно с мен? Аз не искам да съм какъв-то и да било. Искам само да се разтоварвам - с вдигнати крака на дивана, да си пия бирата след работа и да си споделям забавни неща, някои от които, ни карат да мечтаем. Ако споделяш с жена си всичко интересно от деня - ти инфлуенсър ли си? И пак казвам: не печеля нищо от тук. аМА ЕДНА СТОТИНКА. Защо? - ще ме питате. Ами, защото не искам между мен и приятелите ми да стоят пари. Парите развалят приятелството. Ако можеше и в семействата да не участват пари, ама няма как да се избегне. Обаче с приетелството е възможно това да се избегне. Едно време: отиваш в някое приятелче, викаш отвънка на оградата, той вика - идвай тука и почвате да играете на нещо слушате музика гледате филм - пари не трябваха. Не знам защо толкова много говоря за парите, но аз съм учил за парите, наблюдавал съм парите и искам да ви кажа, че парите и пазарът са едно живо същество. Може би парите и пазарът имат връзка с любовта и музата. Колкото повече ги искаш и драпаш за тях - по-ги нямаш, ако биеш отбой - тръгват към тебе. Ако ги стискаш- стават тресавище, застояла енергия. Който не познава парите, той ги стиска. Парите могат да бъдат "лост" - ако ги даваш за инвестиция и "обикновено харчене" - ако ги даваш за нещо купено на емоционална основа. Робърт Кийосаки е човекът - неикономист, - който най-добре от всички обяснява механизмът на парите. Можеш да имаш много пари и да си стиснат, може да имаш малко пари и да си ларж. И тук вече опираме до клАсата на човека. Сещам се Ренета Инджова - бившата служебна премиерка, която я видяли да чисти входове. Това е срам и позор за всички нас. Това, че чисти входове прави ли я чистачка или тя си остава Ренета Инджова? Ами, нека си спомним Ботев и Левски в букурещката мелница, където гладуват. Това прави ли ги двма български бедняци или те си остават Великаните Ботев и Левски. За някои хора - като идеалистите, парите не са центъра на техния свят. Парите са средство да купиш пушки - дотам. Човек може да изглежда титаничен и с 2лв. в джоба, зависи "кой" е, а ставаш "някой", когато отдаваш целия си живот за благото на другите. Няма един паметник на човек - мишка, който е треперил цял живот за собствения си келепир. Или ако има, той ще му е вдигнат от други хора - мишки. Днес, много хора си мислят, че като ги е заснела някоя телевизия, това е достатъчо да им вдигнат паметник или да кръстят училище на тях. И неистово се опитват да се овековечат - чрез измама, чрез псевдо-филантропия. Аз не знам тези хора, да са бръкнали в джоба и да са построили една детска площадка, да са дарили нещо на обществото, но знам много обратни примери. Сещам се друго сега - защо сме с толкова "оголен нерв" за всяко залитане на половинката ни в социалните мрежи, и всеки лайк който той/тя са сложили, а сме толкоз "хремави" за нещата които се вършат откъм главата на рибата, по висините на властта. Като сме толкова сбор от индивидуалисти и всеки си гледа в неговата копанка, защо не се възпроизвеждаме, а изчезваме? Аз пак се сещам за онова българско селце в Димотишко, познато от "Разорението на тракийските българи", което реално е било в пределите на гръцката държава от 1920г. а преди това в пределите на Османската империя и е било заобиколено само от гръцки и турски села, но пак е съхранило българщината векове наред, долу-горе от завладяването на тези земи по времето на падането на България под Османско владичество. Ето един откъс, за това колко силен е бил устремът на нашите деди, да се съхраним като народ: "Като познаваме затворения характер на сачанлийския планинец, считаме, че и официалното преброяване, което било проведено през октомври 1905 г., не е било точно. Но голямата мера на селото, големият брой на овцете, козите и говедата показват, че броят на къщите, на семействата и на жителите е бил по-голям от официално споменатия. Това се потвърждава и от проф. Милетич (1918 г.), който е събирал сведения за селата веднага след разоряването на тракийските българи през 1913 г. В своите изследвания той говори, че с. Сачанли имало над 480 къщи и над 2200 жители. Спомените на Димитър Славков, Вълко Андонов Трингов и почти всички разпитани бивши жители на с. Сачанли, потвърждават, че преди да бъде разорено селото през 1913 г. имало около 500 къщи с над 600 семейства-венчила. Всяко семейство се състояло от по 8 души. Имало, разбира се, и по-малки семейства, но повечето са били с по 10—13 души. Като се има предвид, че в с. Сачанли хората живеели в големи семейства и на патриархални начала, лесно ще се съгласим, че и посочените от Милетич сведения (над 480 къщи и жители над 2200) не са точни. Например целият Делиивановски род живеел в една къща, а това са били около 30 до 40 души. Същото се отнася и за Стоиловския род. Ако се съгласим, че селото е имало 600 семейства с по 7 члена средно, трябва да приемем, че с. Сачанли е имало около 4000 жители. То е дало началото на много селища в Гюмюрджинска околия. Така от него били основани селата Евренкьой, Аткьой, Ясъюк и др. Много семейства се преместили да живеят в други села. Едни и същи родове намираме в с. Сачанли и в редица други села на Гюмюрджинско. Във връзка с това трябва да споменем, че в с. Сачанли имало родове, които били в кръвна връзка с българомохамеданите от с. Мерикоз".
източник: promacedonia.org

Нагоре