Когато се раждаш, ти си подчинен на начина, по който се върти света. Ти си негово допълнение, но не можеш да даваш идеи - живееш сред света в заварено положение. Понякога ти се ще да беше се родил в друго време, но не - това е времето в което си тук.... тоя път. След колко време ти ще си способен да промениш света, по чиито закони си бил принуден да живееш до този ден? Според мен това е моментът на твоето пълнолетие. В този момент ти вече ставаш глас, ставаш мнение, ставаш идея. Това те превръща в принадена стойност за света - второти ти раждане. Третото ти раждане е първият работен ден. Тогава започваш да ставаш ценен и важен за планетата. Този ден е началото на процес в който ще превръщаш идеи, знания и мускули и чувство за хумор, външно обаяние в разменна монета, с която можеш да храниш себе си и по-слабите от теб. Какво значи "похабен човешки материал"? Когато онзи, който управлява системите за произвеждане на благата не знае как да впрегне това, в което ти, както и всички останали, - си много по-добър от другите - за да спечелят всички. Все едно, строителя на болида за формула 1 да не може да се сети, че ако сложи 4-та гума на колата, тя няма да се накланя и да сурка в земята. Аз, ти и ти.... всички ние сме четвъртата гума без която не може. Или да не може да се сети, че двигателя има нужда от масло. Тук е моментът да се запитаме отново - функцията ли следва формата или формата следва функцията?! Може би ако решиш да правиш напълно нова система, ще опиташ да пробваш да поспестиш от хора, принтерна хартия....гориво. Но много бързо в процесът на работа ще разбереш, че всяка стотинка вложена в начинанието ти е важна и ще ти направи работата възможна. Може ли да си позволиш високотехнологично предприятие без да наемеш хора? Или мислиш, че можеш да автоматизираш всичко? Добре, може и да го направиш, да се заобградиш само от роботи. Но когато ти се допие бира, ще си я пиеш с роботи, не с хора. Кому сме нужни ние хората и защо? Може ли в един момент да се окаже, че има милиони произведени блага и хора, но никой не ги купува и наема, няма парично обращение и всички си стоят по къщите и гладуват, а складовете са пълни с неща от които никой не се интересува и в един момент да се получи един порочен кръг. Може би ако бяхме роботи - да. За щастие всевишният ни е направил изтъкани от емоции, които ще отключат неминуемо потреблението. В крайна сметка, човекът е "социално животно", има нужда да изглежда добре, да е подстриган, транспортиран, облечен, отпочинал в някой курорт. А за всяка една от тези услуги и стоки, които човек със сигурност ще потребява безспирно, стоят други хора. Човекът социално животно - #1 в учебника по социология. Ако някой иска да трупа несметни богатства, заобиколен само с роботи и да споделя семейното си огнище само с тях, тогава добре.