Минавам по "шорт кът" - това е пътека, проправена от хората - през тревата или калта, - в разрез с проектантската мисъл и визия за тази градинка. Понякога, когато не бързам за автобуса заобикалям. Когато я пресечеш виждаш нервни следи от отъркване на обувки в асфалта. Някой е минал преди мен оттам и се е разкалял здравата. Гледам тези следи и си спомням как навремето се състезавахме с нашите колелета... беше за най-дълга "контра". Ставаше най-хубаво по пясък върху асфалта или пепел. Всеки се засилваше и точно там, където започваше пясъкът набиваше звучна и сочна контра. Най-дългата следа ставаше победител. Наградата - кефът да се завъртиш в последния стадий и да изрисуваш с гумата въпросителен знак. Днес му казват "дрифт". Няма да призная на какво ми звучи. Но фактите са си факти - това състезание изяждаше гумите на колелото ми и се налагаше все да ги "обръщам" - предна със задна. Тези с чопърите не участваха.. 😃. Тъй че, аз съм си взел своето. Има си време за всяко нещо и далеч по-безобидно.