Въпрос на време е да бъде измислено виртуално сърце - като виртуален сървър, виртуален хард диск, виртуална памет. Ще мога да си трансферирам чувства, които ми идват в повече към онова сърце -виртуалното. И обратното. Нещата решително са тръгнали към духовната страна, но изразена криптирано - чрез единици и нули. Затова, какво пречи да си имат хората и едно виртуално сърце, което да не се влюбва като другото, а само във виртуалните отношения?! Надявам се, че един ден няма да ми трябва декодираща програма, за да разгадая душата си.